Сигурно на всеки се е случвало да се почувства по-спокойно само след няколко минути разговор с определен човек? Или обратното – да се срещне с някого и без видима причина да усети напрежение, тревожност или умора?

В различни култури това е свързвано с жизнена енергия, енергийни центрове в тялото или невидими връзки между хората. В индийската традиция например съществува концепцията за чакрите, а в китайската медицина – за жизнената енергия ци.

Днес науката използва различен език. Вместо за енергийни полета, учените говорят за нервна система, емоционално заразяване, корегулация и сложни биологични механизми, чрез които хората си влияят взаимно.

Много хора описват подобни преживявания като „добра енергия“ или „лоша енергия“. Макар тези изрази да не са научни термини, изследванията показват, че зад тях може да стои нещо съвсем реално – начинът, по който човешките нервни системи влияят една на друга.

Мозъкът постоянно следи дали сме в безопасност

Дори когато не осъзнаваме това, мозъкът непрекъснато анализира заобикалящата ни среда.

Той не следи само какво се случва около нас, но и хората, с които общуваме. Изражението на лицето, тонът на гласа, движенията на тялото и дори ритъмът на дишане предоставят информация, която мозъкът обработва автоматично.

Американският учен Стивън Порджис нарича този процес невроцепция (neuroception), или способността на нервната система непрекъснато да преценява дали средата е безопасна или потенциално опасна.

Това се случва много преди съзнателно да сме си изградили мнение за човека срещу нас.

Защо емоциите могат да бъдат „заразни“

Вероятно сте забелязвали как смехът в една група често кара и останалите да се усмихнат. По подобен начин тревожността и напрежението също могат да се разпространяват.

Психолозите използват термина емоционално заразяване, за да опишат склонността ни несъзнателно да възприемаме емоционалното състояние на хората около нас. Когато наблюдаваме чужди изражения и реакции, в мозъка се активират мрежи, които ни помагат да разбираме и отчасти да преживяваме емоциите на другите.

Това е една от причините настроенията да се разпространяват толкова лесно в семейства, приятелски компании и работни колективи.

Какво е корегулация

Особено интересен е процесът, известен като корегулация (co-regulation). Това е способността на един човек да помогне на друг да възстанови емоционалното си равновесие чрез собственото си спокойно присъствие.

Най-ясно този механизъм се наблюдава между родители и деца. Когато бебето е уплашено или разстроено, спокойният глас, физическият контакт и присъствието на родителя често помагат за намаляване на стреса. Изследванията показват, че съществува реална физиологична синхронизация между родители и деца, включително промени в сърдечния ритъм и нивата на стрес.

Подобни процеси се наблюдават и между възрастни хора. Разговорът с човек, който излъчва спокойствие и сигурност, често ни помага да се почувстваме по-добре дори преди да сме намерили решение на проблема.

Могат ли хората да ни изтощават?

Тук науката е по-предпазлива. Няма доказателства, че хората буквално „изсмукват енергията“ на другите. Но има основания да смятаме, че продължителното излагане на стресираща среда влияе върху собственото ни психическо състояние. Ако прекарваме много време сред хора, които са постоянно напрегнати, конфликтни или тревожни, е възможно и ние да започнем да изпитваме повече стрес.

Причината е, че мозъкът непрекъснато обработва социалните сигнали, които получава от хората около нас.

Не всичко зависи от другите

Въпреки влиянието на околните хора, всеки човек запазва способността да регулира собствените си емоции. Специалистите подчертават, че подкрепящите взаимоотношения могат да бъдат много полезни, но не могат да заменят добрия сън, физическата активност, здравословните навици или професионалната помощ при психични затруднения.

Корегулацията е важна част от човешките взаимоотношения, но тя не е единственият фактор, който определя как се чувстваме.

Вероятно е биология

Когато казваме, че някой има успокояващо присъствие или че след среща с определен човек се чувстваме изтощени, вероятно описваме нещо, което действително се случва.

Науката все още изследва колко дълбоко нервните системи на хората си влияят взаимно. Но натрупаните доказателства показват, че емоциите не са напълно лични и изолирани преживявания.

Хората сме социални същества и до известна степен постоянно се влияем един от друг. Затова понякога усещането за „добра енергия“ може да има много по-просто обяснение – спокойният човек срещу нас просто помага на нервната ни система да се почувства в безопасност.

Съзнателно или не, хората непрекъснато си влияят взаимно и създават по-спокойна и сигурна среда както за околните, така и за самите себе си.