Свикнали сме в гората да чуваме различни шумове – от вятъра, от птиците, от други животни. Оказва се, че дърветата също не са мълчаливи. Звучи странно, но учените наистина започват да „слушат“ горите – и това, което откриват, е любопитно.

С помощта на специални ултразвукови микрофони изследователи установяват, че дърветата издават звуци с много висока честота – извън обхвата на човешкия слух. Тези звуци се появяват най-вече, когато дървото е под стрес – например при суша.

Как се появяват тези звуци

Причината не е „глас“, а физичен процес. Вътре в дървото има нещо като вътрешна „водопроводна“ мрежа от много фини каналчета, по които се пренася вода. При недостиг на вода в нея се образуват малки въздушни мехурчета, които се пукат. Това явление е известно като кавитация. Именно тези миниатюрни „пукания“ създават ултразвуковите звуци.

Изследвания показват, че тези ултразвукови звуци са в диапазона между около 20 и 100 килохерца и могат да бъдат засечени на няколко метра разстояние – въпреки че човек не може да ги чуе. Още по-любопитно е, че различните видове стрес водят до различни звуци. Например растение, което страда от суша, „звучи“ различно от такова, което е наранено.

Макар че хората не ги чуват, някои животни – като насекоми и дребни бозайници – вероятно могат да улавят тези звуци и да реагират на тях.

Известно е също, че растенията реагират на вибрации и звук от околната среда – например на шумове от насекоми или механични движения, което подсказва, че те не са напълно „глухи“ към света около тях.

Комуникация или само ефект?

Тук идва най-интересният въпрос – дали дърветата наистина си „говорят“?

Засега науката не дава категоричен отговор. Според учените които изследват поведението им, растенията, и в частност дърветата, обменят информация, но това става основно чрез химични сигнали във въздуха, връзки между корените или чрез взаимодействие с гъби в почвата, които свързват корените на различни растения в обща мрежа и помагат за преноса на хранителни вещества и сигнали.

Що се отнася до звуците – възможно е те да носят информация, но това все още е обект на изследвания.

Откритието може да има и практическо приложение – например в земеделието. Сензори биха могли да „слушат“ растенията и да показват кога изпитват недостиг на вода, още преди да има видими признаци.

Но дори без да доказваме съществуването на „разговори“, е ясно, че гората не е просто сбор от отделни дървета. Тя е система, в която всичко е свързано. И всяко следващо откритие показва колко сложна и „жива“ е тази връзка.