Те са навсякъде. По площадите, спирките, покривите и пейките в парка. Част са от градския пейзаж до такава степен, че повечето от нас не ги забелязват. Минаваме покрай тях, а те отстъпват няколко крачки, накланят глава и ни наблюдават.
Гълъбите са интелигентни създания, притежаващи умения, които учените дълго смятаха за характерни само за по-развити животни. Някои изследвания показват, че те могат да разпознават лица, да запомнят хора и да променят поведението си според предишни срещи.
И не става дума само за това кой ги храни.
В научен експеримент учени установяват, че градските гълъби могат да различават определени хора дори когато дрехите им се променят. Те използват лицеви особености и запаметяват преживяванията си с конкретния човек. Ако сте били добри към тях, вероятно ви помнят. Ако сте ги гонели – и това може да помнят.
Вероятно затова понякога един и същ гълъб сякаш се появява отново и отново пред определени хора.
Но способностите им не спират дотук. В човката си гълъбите имат микроскопични магнитни структури, които според учените участват в ориентирането им. Те усещат магнитното поле на Земята и използват сложна комбинация от сигнали, за да намират пътя си на огромни разстояния. Те могат да възприемат нискочестотни звуци, недоловими за човешкото ухо, както и да разчитат поляризирана светлина в небето – нещо като скрит навигационен код, който ние не виждаме.
Изследванията показват, че гълъбите могат да броят, да разпознават модели и да усвояват абстрактни категории. При някои когнитивни задачи дори показват резултати, сравними с тези на малки деца. Те разпознават сложни визуални различия и притежават удивителна памет.
И докато ние виждаме три основни цветови канала, гълъбите възприемат четири. Те виждат и ултравиолетовата светлина. Светът им буквално изглежда различно. Например перата на другите птици вероятно съдържат цветове и шарки, които за човешкото око остават напълно невидими, но не и за тях. Светът, който вижда един гълъб, вероятно е много по-богат и цветен, отколкото можем да си представим.
Малко хора знаят и друг любопитен факт – когато отглеждат малките си, гълъбите произвеждат специална хранителна субстанция, известна като „гълъбово мляко“. То се образува в гушата – разширена част от хранопровода. И майката, и бащата участват в храненето на малките – сравнително рядко явление в животинския свят. Това е една от причините гълъбите да формират силни семейни връзки и често да остават с един партньор за дълги периоди от живота си.
А зад образа на обикновен градски гълъб стои и история.
По време на Първата световна война военните използват хиляди пощенски гълъби като преносители на съобщения. Един от тях – Cher Ami – става легенда. Ранен тежко по време на полет, с почти откъснат крак и сериозни наранявания, той все пак успява да достави съобщение, което помага за спасяването на близо 200 войници. Историята му се помни повече от век. За проявената храброст птицата получава френския военен орден Croix de Guerre – отличие, което обикновено се връчва на герои от войната.
Тези птици някога са били наши помощници. След това просто сме спрели да ги забелязваме.
Но те не са спрели да обръщат внимание на нас.
Следващия път, когато видите гълъб на тротоара, който накланя глава и ви наблюдава с любопитство, може би си струва да се запитате какво ли точно вижда във вас.
