От векове совите са птици на нощта, тайните и неизвестното. Големите им очи, неподвижният им поглед и способността им да се появяват почти безшумно в тъмното са ги превърнали в герои на легенди и вярвания.

Още в Древна Гърция совата е свързвана с богинята Атина и постепенно се превръща в символ на мъдростта. През хилядолетията обаче отношението към тези птици не е било еднозначно – в различни култури те са били приемани и като пазители и символи на знанието, и като зловещи предвестници.

Но зад тази мистична представа стои една интересна птица.

Совите са хищни птици, чийто организъм е изключително добре приспособен за ориентиране и лов в тъмното. За тях нощта е свят от звуци, движения и едва доловими сигнали.

Към совите принадлежат различни видове – бухалът, горската улулица, ушатата сова, блатната сова, кукумявката, чухалът, уралската улулица, забулената сова и др.

Понастоящем в света има около 250 вида, които се срещат на почти всички континенти с изключение на Антарктида. Те са издръжливи птици и могат да се адаптират към средата. Срещат се в изключително разнообразни местообитания – от пустини и тропически гори до планини, влажни зони и арктическа тундра. Но въпреки тяхната издръжливост и древна мистика, много видове днес са застрашени от изчезване, заради унищожаването на местообитанията им.

Защо са толкова специални?

Слухът при совите е по-важен от очите

За някои сови слухът е толкова важен за лов, че шумът от човешката дейност може да се превърне в сериозен проблем.

В голямо изследване от януари 2026 г. учените анализират 6285 размножителни опита на горски улулици в девет европейски държави.

Резултатите показват, че при по-силен пътен шум горските улулици по-рядко използват гнездилки, а размножителният им успех е по-нисък. Изследователите отчитат и по-малки люпила и по-нисък успех на излюпване.

Горската улулица е нощен хищник, който разчита изключително на слуха си, за да открива плячка. Страничният шум може да заглуши слабите звуци, които издават животните, и така да затруднява лова им.

Форма на лицето, която им помага да чуват

Погледнете лицето на една сова и вероятно първото, което ще забележите, са очите.

Но около тях има друга структура, която е не по-малко интересна – кръгът от пера, оформящ т.нар. лицев диск.

Лицевият диск има специална функция. Той помага за насочването на звука към ушите. При някои сови ушите са разположени асиметрично – не точно на една и съща височина от двете страни на главата. И това не е случайно.

По този начин звукът достига в различен момент и с различна сила до едното и след това до другото ухо. Мозъкът използва тези разлики, за да определи откъде идва звукът. При някои сови тази система е толкова прецизна, че им позволява да локализират плячка, която не могат да видят.

Очите, които гледат право напред

Совите имат големи очи, приспособени към слаба светлина. При нощните видове ретината съдържа много светлочувствителни клетки, които са особено подходящи за ниска осветеност.

Очите им са насочени напред, което осигурява широко бинокулярно зрително поле и помага за преценката на разстоянието.

Но има една особеност. Очите на совите не могат да се движат в очните кухини по начина, по който се движат нашите.

Затова, когато совата иска да погледне встрани, тя трябва да завърти главата си.

Совата върти главата си почти до кръг

Совите могат да завъртат главата си на около 270 градуса хоризонтално – приблизително три четвърти от пълния кръг.

Тайната за това умение е в шията им. Специалната подвижност на различните шийни прешлени, съчетана с особености на кръвоносните съдове, им позволява да извършват много по-големи движения на главата, без да прекъсват нормалното кръвоснабдяване на мозъка.

Така совата може да остане неподвижна върху клона, докато оглежда почти цялото пространство наоколо.

Крила, които не издават почти никакъв звук

Има нещо почти парадоксално в това да разчиташ на слуха си, докато ловуваш, а в същото време самият ти да летиш безшумно.

При много сови перата на крилата имат особености, които намаляват шума при полет.

По предния ръб на някои махови пера има фини гребеновидни структури, по задните краища има ресни, а повърхността на перата е мека. Заедно тези характеристики променят въздушния поток и намаляват шума, който крилото създава и полетът им е необичайно тих.

Това им помага, от една страна, да се приближават тихо до плячката си, а от друга – да не създават сами излишен шум, докато използват слуха си, за да се ориентират в пространството.

Конструкцията на перата им е привлякла вниманието и на инженерите, които изследват възможности за намаляване на аеродинамичния шум в различни технологии.

А тези „уши“ на главата?

При някои сови от двете страни на главата стърчат пера, които приличат на малки уши или рога.

Но те не са уши. Истинските ушни отвори са скрити сред перата отстрани на главата.

Тези израстъци са специално оформени пера, често наричани „ушни туфи“. Тяхната функция все още не е напълно изяснена. Смята се, че може да имат значение за визуалната комуникация между птиците, а при някои видове вероятно помагат и за сливането на силуета им с околната среда.

Нощта не е тиха за совите

Ако видим сова, кацнала неподвижно върху дърво през нощта, вероятно ще си помислим, че тя просто чака.

Всъщност тя слуша звуците наоколо. Очите ѝ събират оскъдната светлина.

И тогава резултатите от изследването за пътния шум придобиват различен смисъл.

За нас шумната улица е просто част от градската среда. За горската улулица шумът не е просто неприятен фон. Той може да промени мястото, което избира за размножаване, и да затрудни отглеждането на малките ѝ.

За совите тишината е информация. Тя е начин да откриват плячката, да се ориентират и да усещат света около себе си.

Запазването на по-тихите места е още един начин да оставим пространство на тези необикновени птици да продължат да живеят там, където са били много преди да се появят пътища.