Геометрията обикновено се асоциира с училищни задачи, формули и геометрични фигури. Но способността да забелязваме форма, симетрия, разстояние и пространствени отношения има много по-древен произход. Тя е резултат от еволюционно развитие и е начин за разбиране на околната среда с цел оцеляване.
Животните също постоянно трябва да се ориентират в пространството. Те трябва да разпознават препятствия, да намират храна, да преценяват разстояния и да се движат през сложна среда.
За един примат това може да означава да различи клон, по който може да се придвижи, от такъв, който е твърде тънък, да прецени разстоянието до друга маймуна или да разпознае позната форма независимо от това от какъв ъгъл я вижда.
Тази способност не е възникнала, за да служи на математиката – нито при животните, нито при хората. Математиката вероятно е започнала да използва способности, които вече са съществували.
Според ново изследване от 2026, публикувано в списание Proceedings of the National Academy of Sciences, някои маймуни – павиани и макаци резус – показват усет за геометрия, сходна с тази на хората. Изследването показва, че те използват някои сходни начини за възприятие на геометрични фигури, които съществуват и при хората.
Резултатите поставят под въпрос досегашното разбиране, че подобно геометрично възприятие е нещо характерно само за човешкия ум.
Маймуни пред сензорен екран
Изследователи от Carnegie Mellon University провеждат експеримент с четири павиана и четири макака резус. Животните участват доброволно в задачи, показвани на сензорен екран, като за правилните си отговори те получават малки награди.
На екрана се появяват двуизмерни геометрични фигури. Животните трябва да открият коя от няколко други фигури има същите основни геометрични характеристики.
Задачите не могат да бъдат решени просто чрез запомняне на цвета, размера или конкретния външен вид на фигурата. В част от тестовете фигурите за избор са по-малки от примерната, а в други са завъртени, така че животното трябва да разпознае формата независимо от нейния размер или ориентация.
Така изследователите проверяват дали животните могат да се ориентират по геометричната структура на фигурата, а не просто по нейния общ визуален вид.
И маймуните се справят.
Не само маймуните
За да разберат дали резултатът е специфичен за животните, учените провеждат същите и сходни задачи и с хора.
В експериментите участват деца между 3 и 6 години, 79 възрастни от народа Цимане в Боливия и 21 възрастни американци. Включването на хора от различни възрасти и културна среда позволява да се разбере доколко способността се развива естествено и доколко може да бъде повлияна от образованието и културния опит.
Резултатите показват ясна приемственост между двете изследвани групи маймуни, малките деца и възрастните хора при разпознаването на основни геометрични форми. Разликите са по-скоро в степента на представяне, отколкото в самия начин на обработване на информацията от различните участници.
Изследването не доказва, че павианите могат да изучават геометрия или разбират математически понятия по начина, по който ги разбираме ние.
То показва, че те могат да възприемат определени отношения между формите и пространството.
Например една фигура може да бъде разпозната сред други, дори когато е завъртяна или е с различен размер. Това е вид геометрична интуиция, която човек използва постоянно, без изобщо да се замисля.
Изводът е, че някои от когнитивните способности, върху които по-късно се изграждат математическото и абстрактното мислене, може да са много по-древни от самата математика. Според Джесика Кантлон, съавтор на изследването и когнитивен невролог в Carnegie Mellon University, тези резултати показват, че подобни умения за възприятие могат да бъдат част от „основната архитектура“ на ума на приматите.
Един павиан, който обича задачите
Сред участниците в изследването има един особено любопитен герой – павианът Каламата.
Според изследователите той бил изключително мотивиран да участва в задачите. Понякога сам отивал до сензорния екран и чакал изследователя да включи системата. След това оставал там понякога два-три часа, решавайки различни задачи.
Каламата е част от Primate Portal – съвместен проект на Carnegie Mellon University и Rochester Institute of Technology, при който маймуни могат доброволно да взаимодействат със сензорни екрани и да изпълняват различни когнитивни задачи. Целта е учените да изследват как животните възприемат света и решават проблеми.
Това позволява не просто да се проверява дали една маймуна може да научи определена задача, а да се изследва как животинският ум обработва информацията.
Еволюционно наследство, а не човешка привилегия
Новото откритие е интересно, защото допреди няколко години науката поставяше доста по-ясна граница между хората и останалите примати.
Изследване от 2021 г., например, показва, че интуитивното разпознаване на геометрична правилност се наблюдава при хората, но не и при павианите. Авторите тогава разглеждат резултатите като доказателство за специфична човешка способност за символно абстрактно мислене и възприятие.
Новото изследване поставя това заключение под въпрос.
То не уравнява хората и маймуните по отношение на разбирането на геометрията. Възрастните хора се представят най-добре, но начинът, по който различните групи представят геометричните отношения, показва значително припокриване. Разликата изглежда по-скоро количествена, отколкото качествена.
Възможно е част от способностите, които днес използваме за математика, наука и абстрактно мислене, да имат корени дълбоко в еволюционната история.
А това прави една обикновена геометрична фигура на екрана доста по-интересна, отколкото изглежда на пръв поглед.
Източник:
