Колко често осъзнавате, че не разбирате нещо, докато го четете? Случва ли ви се да промените мнението си, след като чуете нови аргументи? Или по време на спор да осъзнаете, че реагирате емоционално, вместо да мислите спокойно?
Способността да си зададем подобни въпроси не е просто проява на самонаблюдение. В психологията тя се нарича метакогниция.
Това е умението да осъзнаваме начина, по който мислим, учим и вземаме решения. Вместо просто да следваме мислите си, метакогницията ни позволява да ги наблюдаваме, да ги оценяваме и при необходимост да променим начина си на мислене.
Какво представлява метакогницията?
Терминът идва от гръцката представка „мета“, която означава „отвъд“ или „над“. Затова метакогницията често се описва като „мислене за собственото мислене“.
Тя включва две основни умения: да осъзнаваме какво знаем и какво не знаем и да регулираме начина, по който мислим, учим и решаваме проблеми.
Например, когато четете книга и изведнъж осъзнаете, че последните няколко страници сте прочели механично, без да разбирате текста, именно метакогницията ви подсказва, че е време да се върнете назад и да ги прочетете отново.
Какво се случва в мозъка?
Невронаучните изследвания показват, че метакогницията е свързана с работата на няколко мозъчни области, най-вече на префронталната кора – частта от мозъка, която участва в планирането, самоконтрола и вземането на решения.
В процеса участва и предната поясна кора (anterior cingulate cortex), която помага да откриваме грешки, да следим дали действията ни съответстват на целите и да променяме стратегията си при необходимост.
Образно казано, ако мисленето е шофьорът, метакогницията е навигаторът, който следи дали сме поели в правилната посока.
За какво помага метакогницията?
Помага да учим по-ефективно
Всеки е изпитвал чувството, че е научил даден урок, а на следващия ден се оказва, че почти нищо не помни.
Метакогницията ни помага да преценим по-реалистично дали действително разбираме материала или само ни се струва, че сме го запомнили.
Учениците и студентите с по-добре развити метакогнитивни умения по-често си задават въпроси като:
- „Мога ли да обясня това със свои думи?“
- „Коя част все още не разбирам?“
- „Какво трябва да преговоря още веднъж?“
Така те по-лесно откриват пропуските в знанията си и избират по-ефективни начини за учене.
Подобрява критичното мислене
Метакогницията ни помага да се дистанцираме от първоначалните си впечатления и да поставим под въпрос собствените си убеждения.
Например, когато прочетем новина в социалните мрежи, първата ни реакция може да бъде да ѝ повярваме, защото потвърждава вече съществуващите ни възгледи.
Метакогнитивният подход би бил да си зададем въпроси като:
- От надежден източник ли идва тази информация?
- Какви доказателства има?
- Възможно ли е да пропускам друга гледна точка?
Именно този процес ни помага да разпознаваме собствените си когнитивни пристрастия и да вземаме по-информирани решения.
Подпомага емоционалния контрол
Метакогницията не контролира емоциите вместо нас, но ни помага да ги разпознаем, преди да действаме под тяхно влияние.
Представете си, че получавате критика от колега. Първата ви реакция може да бъде раздразнение или желание веднага да отговорите.
Метакогницията създава кратък момент на осъзнаване:
„Защо реагирам толкова силно?“
„Дали не приемам думите му твърде лично?“
„Ще бъде ли по-добре първо да помисля, преди да отговоря?“
Понякога само няколко секунди подобен размисъл са достатъчни, за да избегнем прибързана реакция, за която по-късно бихме съжалявали.
Може ли това умение да се развие?
Метакогницията не е вродена способност. Подобно на много други умения, тя може да се развива с практика.
Ето няколко прости навика, които помагат:
- След като научите нещо ново, опитайте да го обясните със свои думи.
- Вместо да се питате „Научих ли го?“, попитайте се „Мога ли да го приложа?“
- Когато допуснете грешка, не се фокусирайте само върху резултата. Помислете как сте стигнали до него.
- При важни решения си задайте въпроса: „На какво се основава мнението ми – на факти, на предположения или на емоции?“
Тези навици постепенно изграждат по-добро осъзнаване на собственото мислене.
Доказан факт в психологията е, че повечето хора надценяват знанията и способностите си.
Известният ефект на Дънинг-Крюгер показва, че хората с по-слаби знания в дадена област често не осъзнават колко малко знаят и оценяват способностите си значително по-високо. Една от причините вероятно е недостатъчно развитата метакогниция.
Изследванията показват и още нещо. Повечето хора не могат да преценят точно дали са прави. В когнитивните експерименти учените често карат участниците да решат задача и след това да кажат колко са сигурни в отговора си.
Оказва се, че много хора са твърде уверени, когато грешат, и недостатъчно уверени, когато всъщност са прави.
Точно тази способност да оценяваме собствената си увереност е един от основните показатели за метакогниция.
Според анализ на Education Endowment Foundation обучението по метакогнитивни стратегии може да доведе до напредък при ученици, равняващ се средно на около седем допълнителни месеца обучение за една учебна година.
Да наблюдаваме ума си, вместо просто да го следваме
Интелигентността не се определя единствено от това колко информация можем да възприемем и запомним. Също толкова важно е да разбираме как мислим, кога грешим и кога е време да променим подхода си.
Именно това прави метакогницията толкова ценна. Тя ни помага да учим по-ефективно, да мислим по-критично и да реагираме по-осъзнато в ежедневието.
Източници:
American Psychological Association
