Извивките на листата на растенията, формата на речните завои и други естествено формирани картини в природата могат да окажат неочакван ефект върху ума ни. За разлика от правите очертания на улиците и шумната градска среда, природните пейзажи могат реално да подобрят концентрацията и паметта.
Екип от Мичиганския университет провежда експеримент с 38 студенти. Едната група се разхожда в градска среда, а другата – в зелен парк. След разходката всички участници преминават тестове за ниво на внимание и запаметяване.
Резултатите показват ясна разлика. Студентите, които са били сред дървета и зеленина, постигат близо 20% по-добри резултати. При разходката в града подобрението е минимално. Психологът Марк Берман подчертава, че ефектът се наблюдава дори при хора, които не изпитват особено удоволствие от престоя сред природата. Дори студена зимна разходка може да донесе същата полза като слънчев летен ден.
Според учените причината може да се крие в спокойните звуци, чистия въздух и естествените форми, които не натоварват мозъка така, както градската среда. Или вероятно защото природата е най-естествената ни среда. Каквато и да е точнната причина, времето сред природата помага на ума да се възстанови и да работи по-добре.
Освен подобрената концентрация и памет, учените наблюдават и измерими промени в мозъчната активност.
Намаляване на активността в зоната, свързана с тревожност
Изследване на учени от Stanford University установява, че 90-минутна разходка в природна среда намалява активността в субгенуалната префронтална кора – зона от мозъка, свързана с руминативното мислене (повтарящи се негативни мисли) и повишен риск от депресия.
Участниците, които се разхождат в природна среда, показват значително по-ниска невронна активност в тази област в сравнение с тези, които се разхождат покрай оживен булевард.
Възстановяване на вниманието
Психолозите Рейчъл и Стивън Каплан от University of Michigan развиват т.нар. Attention Restoration Theory (Теория за възстановяване на вниманието). Според тази теория градската среда изисква „насочено внимание“ – постоянно филтриране на шум, реклами, движение. Природата активира „меко внимание“ – тя ангажира сетивата без усилие. Това позволява на когнитивните ресурси да се „презаредят“.
Фракталите и мозъчният стрес
Интересен факт е, че природата е богата на фрактални модели – повтарящи се геометрични структури в различни мащаби, които се срещат в листата, дърветата, облаците, бреговите линии. Гледането на естествени фрактали може да намали физиологичните показатели на стреса с до 60%. Смята се, че мозъкът е еволюционно „настроен“ да разпознава и обработва тези модели по-лесно от праволинейната архитектура на градовете, т.е. моделите от естествената ни среда.
Намаляване на кортизола
Японската практика „горско къпане“ (shinrin-yoku) също е обект на научни изследвания. Проучванията показват, че дори кратък престой в гората понижава нивата на кортизол, забавя пулса и намалява кръвното налягане. Ефектът не е само психологически, а физиологично измерим.
Дългосрочни ефекти
Редовният досег до природата се свързва и с по-нисък риск от депресия, по-добро развитие на вниманието при децата например и с по-бавен когнитивен спад при възрастни.
Какво означава това на практика?
Дори 20-30 минути разходка на ден в парка могат да подобрят работната памет, да намалят умствената умора, да редуцират стреса и да подобрят способността за фокус.
Най-интересното е, че ефектът се наблюдава дори при хора, които не изпитват особено удоволствие от природата. Тоест ползата не зависи от субективното усещане.
