Обикновено свързваме екологичните проблеми с климатични промени, пластмаса или изсичане на горите. Но един от най-сериозните проблеми е буквално под краката ни.

Почвата. Тя изглежда като нещо неизчерпаемо. В действителност обаче плодородната почва се формира изключително бавно. В зависимост от климата и растителността, са нужни средно около 100 до 500 години за формирането на едва 1 см почва. Влияние оказват влагата, температурата, видовете растения и микроорганизмите.

В същото време човешката дейност я изтощава с много по-бързо темпо.

Според оценки на Организацията по прехрана и земеделие към ООН около една трета от почвите по света са с влошени показатели вследствие на ерозия, загуба на органична материя, засоляване, прекомерна обработка и химическо замърсяване.

Това не означава, че земята е напълно безплодна, но че постепенно губи способността си да задържа вода, хранителни вещества и живот в себе си.

А именно почвата осигурява над 95% от храната, която достига до хората.

Защо почвата се изтощава?

Основните причини са добре известни:

Интензивно земеделие

Съвременното земеделие се стреми към максимални добиви от всяка обработваема площ. Когато една и съща земя се използва непрекъснато и не й се дава шанс за естествено възстановяване, запасите от хранителни вещества постепенно намаляват. Почвата започва да губи структурата и плодородието си.

Монокултури

В много райони години наред се отглежда една и съща култура – например царевица, пшеница или соя. Всяко растение извлича определени хранителни вещества и когато липсва разнообразие, почвата постепенно обеднява. Намалява разнообразието от микроорганизми, които поддържат нейното здраве.

Прекомерно използване на торове

Минералните торове помагат за увеличаване на добивите, но при продължителна и прекомерна употреба могат да нарушат естествения баланс на почвата. Вместо да се подхранва от богата среда от микроорганизми, тя започва да разчита все повече на външни източници на хранителни вещества. В някои случаи това води до намаляване на органичната материя и до промени в киселинността на почвата, респективно и в качеството на културите.

Пестициди и химически препарати

Пестицидите са създадени да унищожават вредители, но част от тях оказват влияние и върху полезните организми в почвата. Земните червеи, гъбите, бактериите и други микроорганизми играят ключова роля в разграждането на органичните вещества и поддържането на плодородието. Когато тяхното разнообразие намалее, почвата постепенно губи способността си да се самовъзстановява.

Обезлесяване

Корените на дърветата стабилизират почвата и я предпазват от ерозия. Когато горите бъдат изсечени, вятърът и дъждовете много по-лесно отнасят най-плодородния повърхностен слой.

Прекомерна обработка на земята

Дълбоката оран разрохква почвата и улеснява земеделската работа, но честото обръщане на почвените пластове нарушава сложната екосистема под повърхността. Микроорганизмите губят естествената си среда, а органичната материя се разгражда по-бързо.

Ерозия от вятър и вода

Ерозията е сред най-големите заплахи за плодородната почва. Силните валежи и ветрове могат да отнесат горния слой, който е най-богат на хранителни вещества и микроорганизми. Проблемът е, че природата създава този слой изключително бавно.

Когато почвата остане без естественото си растително покритие, тя постепенно губи най-плодородния си слой.

Може ли почвата да бъде възстановена?

Все повече учени и фермери смятат, че това е възможно.

През последните години се развива т.нар. регенеративно земеделие – подход, който не просто цели да запази почвата, а и активно да я възстановява.

Използват се различни практики:

Минимална обработка на почвата – ограничаване на честото и дълбоко разораване, което нарушава структурата на почвата и уврежда живеещите в нея микроорганизми.

Засаждане на покривни култури – растения, които се отглеждат между основните реколти, за да предпазват почвата от ерозия, да задържат влагата и да обогатяват съдържанието на органична материя.

Използване на компост – връща в почвата ценни хранителни вещества и подпомага развитието на полезни микроорганизми, които поддържат нейното плодородие.

Разнообразие от култури – различните растения използват и възстановяват различни хранителни вещества, което помага за поддържането на по-балансирана и устойчива почвена среда.

Възстановяване на почвените микроорганизми – бактерии, гъби и други микроскопични организми участват в разграждането на органичната материя и превръщането ѝ в хранителни вещества за растенията.

Контролирана паша на животни – когато се прилага правилно, пашата може да стимулира растежа на растителността, да обогатява почвата с органична материя и да подобрява задържането на вода.

Целта е почвата отново да започне да функционира като жива екосистема. Вместо да се използва единствено като среда за отглеждане на култури, все повече тя започва да се възприема като сложна общност от растения, микроорганизми, насекоми и други организми, които работят заедно и поддържат нейното плодородие.

Бъдещето би трябвало да е по-оптимистично

Все повече държави и организации инвестират в подобни практики, защото здравата почва се разглежда не само като земеделски ресурс, а и като инструмент срещу климатичните промени. Почвите съхраняват огромни количества въглерод и могат да помогнат за ограничаване на част от емисиите в атмосферата.

Почвата е сред най-ценните ресурси на планетата. Тя не привлича внимание като океаните, горите или ледниците. Но именно този тънък слой земя осигурява по-голямата част от храната ни и поддържа екосистемите, от които зависи животът на планетата.