Полярните мечки са сред животните, най-силно застрашени от климатичните промени. Оцеляването им зависи от средата, в която те са свикнали да живеят и да намират храна. Разтопяването на морския лед заради повишаването на температурите принуждава тези хищници да плуват на по-големи разстояния в търсене на храна или да прекарват повече време на сушата, разчитайки на мастните си запаси. Според учените вече много популации от полярни мечки са изложени на риск от глад.
Последиците засягат цялата екосистема. Без морски лед водораслите не могат да растат, зоопланктонът не може да се храни с водораслите, а рибите остават без достатъчно планктон. Този ефект се пренася по цялата хранителна верига чак до пръстенестите тюлени – любимата плячка на полярните мечки.
Изследователи в Свалбард, Норвегия, откриват нещо неочаквано. Когато нивата на морския лед около архипелага намалели, местните полярни мечки всъщност напълнели, показва ново изследване, публикувано в списанието Scientific Reports.
Наблюденията върху мечките в Баренцово море около Свалбард започват през 1987 г. Учените установили, че популацията изглежда стабилна, въпреки че този регион губи морски лед два пъти по-бързо от други местообитания на полярни мечки.
В рамките на наблюденията учените са проследили състоянието на 770 възрастни полярни мечки, уловени в периода 1992-2019 г. Те очаквали, че с намаляването на морския лед мечките ще стават по-слаби и с по-малко мастни запаси.
Последните резултати обаче показват обратното. Телесното състояние на мечките намалява между 1995 и 2000 г., след което отново започва да се подобрява – въпреки че след 2000 г. регионът продължава да губи морски лед.
Според един от участниците в проекта това не означава, че мечките не са засегнати от климатичните промени. Заради промените в климата те прекарват повече време на сушата, където се налага да се хранят с по-малко енергийна храна, като яйца на морски птици, и да плуват на по-големи разстояния между ловните и размножителните територии. Освен това са загубили важни места за бърлоги.
Едно от възможните обяснения за увеличаване на теглото им е, че мечките в Свалбард сега ядат повече сухоземни животни.
Според един от учените в проекта, полярните мечки в Свалбард имат алтернатива, в сравнение с мечките на други места. Те са започнали да ловуват северни елени, чиято популация се е увеличила, след забрана на лова им. Елените осигуряват източник на храна през лятото – период, в който полярните мечки обикновено гладуват.
Друга възможна причина е струпването на пръстенестите тюлени на по-гъсти групи около останалите оскъдни ледени участъци, което ги прави по-лесна плячка за мечките.
Според учените дългосрочната перспектива за мечките не е добра, въпреки адаптацията към условията на мечките от Свалбард.
Наличието на храна ще бъде основният фактор за тях дали ще оцелеят, а количеството храна зависи от това колко бързо се покачват температурите в резултат на въглеродните емисии.
Авторите на изследването предупреждават, че в даден момент екосистемата може да премине критична точка и да настъпят сериозни и необратими промени.
Резултатите са неочаквани, защото изследвания върху популациите мечки на други места като Канада например показват, че шансовете за оцеляването им намаляват с намаляването на морския лед.
Въпреки временната адаптация на мечките от Свалбард, учените не са оптимисти за бъдещето на вида. Ако затоплянето на климата продължи и морският лед изчезва все по-бързо, полярните мечки ще губят основното си местообитание. А без морски лед – поне през част от годината – тези хищници трудно биха могли да оцелеят.
