През последните години в немалко европейски градове се наблюдава интересна тенденция. Някои населени места започват да махат част от асфалта и бетона, за да върнат почвата обратно в града.

Причината не е само естетическа. Когато една повърхност е покрита с асфалт или бетон, дъждовната вода трудно прониква в почвата. Тя се оттича бързо към канализацията, докато дърветата и растенията остават с много по-малък достъп до вода. Почвата губи част от естествените си функции. Насочена към канализацията, водата се концентрира в определени канали и по-лесно може да доведе до наводнения при проливни дъждове, особено при по-ниско разположените населени места.

Затова все повече градове, включително в Европа, търсят начин да заменят част от непропускливите повърхности с почва, растения и настилки, през които водата може да прониква.

Барселона: по-малко асфалт, повече място за природата

Един от интересните примери е Барселона. Градът постепенно изгражда зелени коридори, започва да премахва част от асфалта, намалява пространствата за автомобили и ги превръща в места за хора, дървета и растителност.

При преобразяването на улица „Пи и Маргал“ (Pi i Margall) например около 70% от пространството в центъра на града е пригодено за пешеходци и преобразувано в зелени площи. Общата площ на засадените площи се е увеличила от 370 на 3270 квадратни метра.

Под новата улица е предвидена и специална почвена структура, която осигурява по-добри условия за корените. Изградена е система за устойчиво управление на дъждовната вода. Идеята е водата да не бъде просто изведена възможно най-бързо, а част от нея да бъде задържана и използвана за растителността.

Това е част от по-широката стратегия на Барселона. В климатичния си план градът поставя като цел и премахването на част от непропускливите настилки, за да бъде възстановена органичната почва.

В Нидерландия също се работи за задържане на дъждовната вода

Подобен подход се използва и в Ротердам. Градът има повече от 180 000 квадратни метра водопропусклива настилка. Вместо дъждовната вода веднага да бъде изпращана към канализацията, специалните настилки позволяват на водата да прониква в почвата, като подпомага нейното възстановяване след продължително застрояване.

Ротердам преобразува също твърди градски настилки в зелени и сини зони, които могат едновременно да бъдат места за хората и част от системата за управление на водата.

На други места градът използва и зелени покриви. Те задържат дъждовната вода, забавят оттичането ѝ и едновременно с това помагат за охлаждането на сградите и създават условия за повече градска природа.

В Копенхаген парковете са и част от защитата от наводнения

В Копенхаген зелените пространства също се използват по начин, който надхвърля обикновеното озеленяване.

Например паркът „Каренс Минде Аксен“ (Karens Minde Aksen) е проектиран така, че при силни валежи да може да поема големи количества вода. Системата включва филтрационни басейни и воден резервоар, а самият парк едновременно остава зелено пространство за хората и местообитание за растения и малки животни. В него са запазени съществуващи дървета и са засадени нови.

Подобни решения се използват и на други места в града. При Sankt Annæ Plads например зелената зона е оформена така, че при много силен дъжд водата да може временно да се събира в по-ниската част на площада, вместо цялото количество да натоварва канализацията.

В Милано асфалтът също отстъпва място на зелени площи

Подобна стратегия се развива и в Милано. Градът има специална програма за премахване на непропускливите настилки и превръщането им в зелени и водопропускливи пространства. Целта е едновременно да се подобри оттичането и задържането на дъждовната вода, да се намали прегряването на асфалтовите повърхности и да се създадат по-комфортни обществени пространства.

Само в няколко проекта, обявени от общината през 2023 г., са предвидени около 6000 квадратни метра асфалтирани площи да бъдат преобразувани в зелени и пропускливи пространства.

Премахването на асфалта не означава непременно направата на парк на негово място. Понякога се облагородяват малки участъци от улици, площади, паркинги или пространства около училища, които започват да изпълняват нова функция.

Не става дума само за повече зелени площи

Всъщност зад тези проекти стои по-голяма промяна в начина, по който градовете гледат на земята.

През последните десетилетия градската среда в световен мащаб е покрита с все повече непропускливи повърхности. Според глобално изследване, базирано на сателитни данни, общата площ на изкуствените непропускливи повърхности в света се е удвоила между 1985 и 2020 г. – от около 512 000 до 1,087 милиона квадратни километра.

Друго изследване показва, че само между 2012 и 2017 г. делът на непропускливите повърхности в съществуващите градски територии се е увеличил от 24,3% на 25,9%, докато дървесната покривка е намаляла от 26,7% на 26,5%. Това означава приблизително 326 000 хектара повече непропусклива площ годишно в градските територии.

Тази промяна има значение не само за външния вид на градовете. При непропускливите повърхности голяма част от дъждовната вода се превръща в повърхностен отток. Според обзор в Nature Reviews Earth & Environment около 90% от валежите, които падат върху непропускливи повърхности и свързаната с тях дренажна инфраструктура, се превръщат в отток. Това увеличава натоварването върху канализационните системи и може да доведе до наводнения и замърсяване на водните обекти.

И проблемът вероятно ще става още по-сериозен. Населението на градовете продължава да расте, а изменението на климата увеличава риска от по-интензивни валежи и по-чести периоди на силни горещини. Затова зелените площи започват да се разглеждат не само като елемент от градския пейзаж, а като част от инфраструктурата за адаптация към климата.

Каква е ситуацията у нас

В София например зелените площи заемат над 52% от територията на града, а дърветата са над 1 милион. Това са данни, посочени от Столична община.

Общината поддържа регистър на озеленените площи по райони. Но наличието на голям общ дял зелени площи не означава, че природата е равномерно интегрирана в градската среда. В някои райони на столицата има още много какво да се желае по отношение на достъпа до зелени пространства и тяхното състояние.

Сред проблемите са недостигът на свободни терени и презастрояването, както и нарушения като нерегламентирано паркиране и използване на зелените площи за други цели.

Зеленината работи по няколко начина едновременно

Когато част от асфалта бъде заменена с почва и растителност, се променя устойчивостта на средата. Почвата може да приема и задържа дъждовна вода. Растенията връщат част от тази вода в атмосферата чрез изпарение. Дърветата създават сянка, а растителността може да намалява нагряването на градската среда.

Изследване, обхванало 660 европейски града, показва значението на зелените пространства за регулирането на местния климат.

Моделиране на възможно озеленяване на градските площи в Европа показва още по-голям потенциал: при сценарий, в който 35% от градската повърхност на ЕС бъде озеленена, изследователите изчисляват възможно намаляване на летните температури на повърхността с около 2,5–6°C и значително намаляване на градския воден отток. Това е моделна оценка, а не измерен резултат от реално озеленяване на всички тези площи, но показва мащаба на потенциалния ефект.

И тук трябва да се добави още една важна полза – биоразнообразието. Дори малки зелени пространства могат да създават местообитания и връзки между по-големи природни зони. Когато зелените площи не са изолирани една от друга, а са свързани чрез улици с дървета, зелени коридори, градини и паркове, те могат да функционират като мрежа, през която различни видове да се придвижват и оцеляват в градската среда.

Идеята постепенно започва да придобива още по-голямо значение – от „да засадим повече зеленина“ към да върнем обратно на природата част от функциите, които сме ѝ отнели.

Градът като екосистема

Тази тенденция показва една интересна промяна в начина, по който се развива градската среда. Доскоро асфалтът и бетонът изглеждаха като естествена част от инфраструктурата на градовете – покриваме земята, отвеждаме водата в канализацията и засаждаме дървета там, където е останало място.

Новият подход обръща логиката и дава приоритет на природата като фактор, който може да работи дългосрочно за по-благоприятни условия за живот.

Понякога по-зеленият град не започва с добавянето на нещо ново. Започва с връщането на естествените условия, които винаги са били там – почва, вода и място за природата.