За повечето от нас водата е нещо естествено. Но за милиарди хора по света достъпът до чиста питейна вода е сериозен проблем. Според данни на ООН над два милиарда души живеят в райони с недостиг на вода, а климатичните промени, сушите и нарастващото население допълнително усложняват ситуацията.
Затова учените по света търсят нови решения. Една от най-необичайните идеи идва от химика Омар Яги – учен от Калифорнийския университет в Бъркли и носител на Нобелова награда за химия през 2025 г.
Неговият екип разработва технология, която може да извлича питейна вода директно от въздуха – дори в сухи райони, където почти няма валежи.
Въздухът около нас съдържа вода
Макар да не я виждаме, атмосферата съдържа огромни количества водна пара. Според анализите във всеки един момент във въздуха се намират приблизително 13 000 кубически километра вода – количество, сравнимо с водния обем на някои от големите езера на планетата.
Проблемът е, че тази вода е разпръсната и трудно достъпна.
Именно тук се появява идеята на Омар Яги.
Как работи технологията?
В основата ѝ стоят специални материали, известни като метал-органични рамки (MOF – Metal-Organic Frameworks).
Те представляват структури с огромна вътрешна повърхност и милиарди микроскопични пори, способни да улавят водни молекули от въздуха. Учените ги сравняват с молекулярна гъба.
През по-хладните часове материалът абсорбира влагата от атмосферата. Когато температурата се повиши или системата получи малко количество топлина от слънцето, събраната вода се освобождава, кондензира се и може да бъде използвана като чиста питейна вода.
Процесът не изисква големи количества енергия и не зависи от електропреносна мрежа.
До 1000 литра вода дневно
Компанията Atoco, основана от Омар Яги, разработва контейнерни системи за извличане на вода от въздуха.
Според представената информация най-новите инсталации могат да произвеждат до около 1000 литра вода дневно при подходящи условия.
Това количество е достатъчно за нуждите на десетки семейства или например за осигуряване на аварийно водоснабдяване при бедствия и кризи.
Лична история зад научното откритие
За Омар Яги темата не е просто научен проект. Той е израснал в Йордания – една от най-сухите държави в света. Омар разказва как като дете семейството му често е живяло в недостиг на вода и е съхранявало всяка възможна капка.
Този личен опит по-късно го мотивира да посвети част от научната си работа на търсенето на нови източници на питейна вода. Понякога именно преживяванията от детството се превръщат в двигател на големи открития.
По-добра алтернатива от обезсоляването?
Днес много държави разчитат на обезсоляване на морска вода. Тази технология е ефективна, но изисква големи количества енергия и създава концентрирани солени отпадъци, които могат да окажат влияние върху морските екосистеми.
Системите за добив на вода от въздуха се разглеждат като възможна алтернатива за райони без достъп до море или за отдалечени общности, където изграждането на голяма инфраструктура е трудно.
Все още има въпроси
Въпреки обещаващите резултати технологията все още е в процес на проучване. Предстои да се установи доколко подобни системи могат да бъдат икономически изгодни в голям мащаб и дали ще работят еднакво ефективно при различни климатични условия.
Специалистите смятат, че няма едно универсално решение за глобалната водна криза. Вероятно бъдещето ще включва комбинация от различни технологии – по-добро управление на водните ресурси, повторно използване на водата, обезсоляване и нови методи като извличането на вода от въздуха.
В продължение на хиляди години хората са търсили вода в реки, извори и подземни водоносни пластове.
Днес науката търси решение поглеждайки нагоре към атмосферата. Възможно е един ден част от питейната вода да не идва от язовири или тръбопроводи, а директно от въздуха, който ни заобикаля. И ако това се случи, то идеята, родена от детските спомени на едно момче от Йордания, може да помогне на милиони хора по света.
