Не всички делфини живеят в морета и океани. Някои обитават мътни реки, движат се бавно, почти безшумно и рядко скачат над водата. Ако ги видите, може дори да не разберете веднага, че са делфини.
Такива са Иравади делфините – вид, който се отличава не само с външния си вид, но и с начина си на живот.
Иравади делфинът има закръглена глава без ясно изразен „клюн“, къса муцуна и меко, почти „усмихнато“ изражение. Тялото му е компактно, а движенията – плавни и ненатрапчиви. Той се среща в крайбрежни води на Югоизточна Азия, но най-интересни са популациите, които живеят в реките Меконг (Югоизточна Азия), Махакам в Индонезия и Аейярвади (на която са наречени делфините) в Мианмар. Живеят в малки, изолирани групи и прекарват целия си живот в сладка вода.
За разлика от океанските делфини, този вид не разчита на скорост или акробатика. Иравади делфините плуват бавно, често се движат поединично или в малки групи и ловуват риба, ракообразни и други дребни водни животни.
Те използват ехолокация, за да се ориентират в мътните речни води, където видимостта е слаба.
Необичайната връзка между делфини и хора
Интересно е, че тези делфини си взаимодействат с хората. В река Аейярвади от поколения делфините и рибарите си сътрудничат. Рибарите подават сигнали, а делфините събират рибата и насочват я към мрежите им. В замяна те също се възползват от част от улова. Това поведение не е инстинктивно – то е научено и предавано, което е пример за културно поведение при диви животни.
Изчезващ вид
Днес този вид делфини е застрашен от изчезване. Във всяка от трите реки са останали не повече от 100 делфина. Според Международния съюз за защита на природата (IUCN) видът е класифициран като застрашен.
Животът в река поставя делфините в непосредствен контакт с човешката дейност. Опасностите са много – заплитане в рибарски мрежи, електрически риболов, замърсяване.
Вече се полагат усилия за защитата на този вид. В Индонезия се използват акустични устройства, които държат делфините далеч от рибарските мрежи, а патрули премахват незаконни уреди. В Камбоджа се провеждат кампании за повишаване на осведомеността за необходимостта от защитени зони и алтернативни начини за препитание за местните общности. Вече по-голямата популация в Бангладеш дава известна надежда, че при дългосрочна защита възстановяването на популацията е възможно.


