При хората загубата на крайник променя изцяло живота им. Задачите, които преди са изглеждали прости, стават трудни и дори невъзможни. Протезите помагат, но те не могат да заместят напълно контрола или гъвкавостта на истинската ръка или крак. Учените отдавна изследват дали човешкото тяло притежава способността само да възстановява загубени части.

Някои представители на животинския свят притежават способността да възстановяват части от тялото си.

Аксолотълът, който е вид саламандър, е пример за това – той може да възстанови цели крайници, дори части от сърцето, мозъка и гръбначния си мозък.

Рибата Зебра (Зеброво данио) също има силни регенеративни способности. Тя може бързо да възстанови опашните си перки и да поправи органи като сърцето.

Мишките и хората са с доста по-ограничени способности. Но и те не са изгубили напълно тази способност в хода на еволюцията, смятат учените. При определени условия хората могат да възстановят върховете на пръстите си например, особено ако нокътното легло все още е налично.

Учените се опитват да открият общ механизъм зад регенерацията, който работи при всички тези видове.

Скритият потенциал в човешкото тяло

Изследванията през последните години се фокусират върху т.нар. генни мрежи – системи от взаимодействащи си гени, които координират как клетките комуникират, делят се и участват във възстановяването на тъканите.

При определени животни тези механизми работят по начин, който позволява не просто зарастване, а реално възстановяване на сложни структури.

Според някои резултати подобни генетични механизми може да съществуват и при хората, но да остават неактивни.

Белезите може да са ключът

Когато тялото лекува сериозно нараняване, често се образува белезна тъкан. Тя затваря проблема бързо, но не възстановява напълно първоначалната структура.

Регенерацията работи по друг начин.

Вместо просто да „закърпи“ щетите, организмът изгражда отново нерви, мускули, кръвоносни съдове и тъкани, по-близки до първоначалната им форма.

Именно това учените се опитват да разберат: какво кара едни организми да възстановяват, а други – само да заздравяват.

Гените SP6 и SP8

Екип от учени проследява процеса на регенерация при три различни организма – саламандри, риби зебра и мишки. Целта е да открият дали между тях съществува общ биологичен механизъм.

Резултатите ги отвеждат до два важни за процеса гена – SP6 и SP8.

Тези гени се активират в специален слой кожа, който се образува върху раната след нараняване. Този слой не служи само като защитно покритие. Той изпраща сигнали, които насочват възстановяването на тъканите.

Когато учените блокират действието на SP8 при саламандрите, процесът на възстановяване се нарушава. При мишките премахването на SP6 и SP8 значително намалява способността за възстановяване на върховете на пръстите.

Първи опити за регенерация

Тук естествено следва въпросът – ако тези сигнали бъдат стимулирани изкуствено, възможно ли е организмът отново да активира част от тези механизми?

Учените тестват подход с генна терапия и използват молекула, наречена FGF8 – фактор, който участва в процесите на растеж и развитие. При експериментите с мишки се наблюдава подобрено възстановяване на костните структури.

Това не означава, че науката е близо до възстановяване на цели крайници при хората. Но подсказва, че човешкото тяло вероятно пази биологични механизми, които все още не разбираме напълно.

Голямата пречка е контролирането на растежа

Въпреки резултатите изследванията са в много ранна фаза.

Причината е, че механизмите, които карат клетките да растат и да се делят, трябва да бъдат прецизно контролирани. Ако процесът на растеж излезе извън контрол, могат да възникнат опасни последствия, включително туморни процеси.

Ако бъдещите изследвания все пак доведат до успех, медицината може да навлезе в съвсем нова ера – такава, в която лечението няма да означава само поправяне на щетите, а възстановяване на изгубеното.

Засега науката е още далеч от идеята за пълна регенерация. Но всяко ново откритие поставя интересен въпрос – възможно ли е част от способностите, които виждаме при други видове, никога да не са изчезвали напълно, а просто да са останали „изключени“ в човешката биология?