Една обида може да остане в съзнанието ни с години, докато десетки комплименти избледняват за дни. Това не е случайност, а начинът, по който човешкият мозък е еволюирал.

На всеки се е случвало един критичен коментар да му развали настроението за цял ден. Или да помни с години някакъв неуспех, докато много повече приятни моменти просто се пропускат и избледняват.

Това не означава песимизъм. По-скоро показва как работи човешкият мозък. Според множество невронаучни изследвания той е устроен така, че да отдава по-голямо значение на негативните преживявания, отколкото на положителните. Тази особеност е известна като негативен уклон (negativity bias) и е част от начина, по който мозъкът ни се е развивал в продължение на милиони години.

Защо помним лошото по-лесно?

От еволюционна гледна точка тази склонност е свързана със способността да запомняме опасностите, което е увеличавало шансовете ни за оцеляване. Ако нашите предци са запомнили мястото, където е дебнел хищник, или растенията, които са били отровни, вероятността да избегнат същата грешка отново е била много по-голяма.

Положителните преживявания, вкусната храна или красивият залез са били приятни, но рядко са били въпрос на живот и смърт. Затова мозъкът постепенно е развил механизъм, който да обработва по-внимателно всичко, което може да представлява заплаха.

Тази древна стратегия ни е помогнала да оцелеем. Днес обаче тя невинаги работи в наша полза.

Какво се случва в мозъка?

Когато преживеем силна негативна емоция – страх, тревога или срам, се активира амигдалата – малка структура в мозъка, която участва в обработката на емоциите и разпознаването на опасности.

Амигдалата взаимодейства с хипокампуса – областта, която играе ключова роля при създаването и съхраняването на спомени. Това взаимодействие прави неприятните събития по-ярки и по-трайни в паметта. Затова често си спомняме подробно неудобна ситуация отпреди години, докато приятните ежедневни моменти постепенно избледняват.

Проблемът е, че днес повечето от опасностите, които срещаме, не са хищници или природни бедствия.

Те са напрегнат разговор с колега, негативен коментар в социалните мрежи, служебна грешка или тревога за бъдещето.

Въпреки това мозъкът често реагира така, сякаш тези ситуации представляват непосредствена заплаха. В резултат на това негативните мисли могат да се въртят в съзнанието ни с часове или дори дни, докато положителните преживявания избледняват много бързо.

Психолозите смятат, че именно този естествен уклон може да доведе до повишени нива на стрес, тревожност и самокритичност.

Мозъкът може да се променя

Макар негативният уклон да е естествен, той не е неизменен. Съвременните изследвания върху невропластичността показват, че мозъкът продължава да изгражда нови връзки между нервните клетки през целия живот. Начинът, по който насочваме вниманието си, влияе върху това кои невронни мрежи се активират и укрепват с времето.

Това означава, че можем съзнателно да даваме повече „пространство“ на положителните преживявания, вместо те да бъдат изместени почти веднага от следващия стресов момент.

Целта е не да игнорираме проблемите или да се преструваме, че всичко е наред, а да се опитаме да възстановим баланса между негативните и позитивните преживявания.

Как можем да помогнем на мозъка си?

Изследванията показват, че дори малки ежедневни навици могат постепенно да повлияят на начина, по който обработваме спомените си.

Един от най-простите подходи е съзнателно да задържим вниманието си върху приятен момент за около 20-30 секунди. Това може да бъде усмивка, красиво място, успешно изпълнена задача или разговор с близък човек. Вместо веднага да преминем към следващото задължение, можем да си позволим за кратко да се насладим на преживяването.

Друг полезен навик е записването на няколко положителни събития в края на деня, което ще насочва вниманието ни към неща, които иначе лесно бихме пропуснали.

Полезно е също да си припомняме лични успехи, прояви на доброта или моменти, в които сме преодолели трудности. Това не изтрива негативните спомени, но помага те да не доминират изцяло в начина, по който възприемаме живота си.

Балансът е по-важен от позитивното мислене

Негативният уклон не е грешка на природата. Благодарение на него нашите предци са избягвали опасностите и са предавали гените си на следващите поколения.

Днес обаче същият механизъм понякога ни кара да надценяваме заплахите и да подценяваме хубавите моменти.

Затова целта не е да изключим негативните емоции. Те са важни сигнали, които ни помагат да се учим и да се адаптираме. По-скоро можем да се стремим към по-реалистична картина, в която положителните преживявания получават също толкова внимание.

Колкото повече обръщаме внимание на своите малки успехи, прояви на доброта и моменти на радост, толкова по-голям шанс даваме на мозъка да ги запази редом с трудните спомени.

В крайна сметка не можем да променим начина, по който е еволюирал човешкият мозък. Но можем да променим начина, по който използваме неговата способност да се учи и адаптира през целия живот.

 

Източници: Nature Reviews Neuroscience; American Psychological Association