За повечето хора е важно да бъдат харесвани. Радваме се, когато получим похвала, признание или подкрепа от околните. И обратно – критиката, отхвърлянето или усещането, че не сме разбрани, често ни нараняват повече, отколкото бихме искали да признаем.
Психолозите смятат, че тази нужда е съвсем естествена. В продължение на хиляди години оцеляването на човека е зависело от принадлежността към групата. Да бъдеш изолиран от общността е означавало по-малко сигурност, по-малко ресурси и по-малки шансове за оцеляване. Затова човешкият мозък е развил силна чувствителност към социалното одобрение.
Именно затова социалното отхвърляне се преживява толкова болезнено. Изследвания с мозъчна образна диагностика показват, че когато човек бъде изолиран или отхвърлен, се активират области в мозъка, които участват и в обработката на физическата болка. Това обяснява защо изрази като „болеше ме от думите му“ всъщност не са само метафора.
Днес социалните връзки продължават да бъдат важни, макар животът ни рядко зависи пряко от това дали всички ни харесват. Въпреки това много хора продължават да свързват собствената си стойност с мнението на околните.
Според психолозите именно тук се крие една от причините за тревожността и несигурността в съвременния живот. Когато самочувствието ни зависи предимно от външно одобрение, ние ставаме много по-уязвими към критика, сравнения и разочарования.
Вътрешното одобрение
Специалистите използват понятието „вътрешна валидизация“, или способността на човек да оценява себе си според собствените си ценности, а не единствено според реакциите на околните.
Това не означава да пренебрегваме другите или да се затваряме в себе си. Означава да можем да приемем себе си дори когато не получаваме постоянно потвърждение, похвали или съгласие.
Изследванията показват, че хората, които разчитат повече на вътрешна, отколкото на външна оценка, обикновено изпитват по-ниски нива на стрес и са по-устойчиви на житейски трудности.
Според специалистите вътрешната увереност не означава човек да смята, че винаги е прав. Напротив – приемането на градивна критика също е важно умение, стига тя да не разрушава самооценката му. Когато самочувствието не зависи изцяло от чуждото мнение, човек е по-способен спокойно да прецени дали една забележка е полезна, или просто изразява нечие лично мнение.
Защо тази задача е толкова трудна?
Социалните мрежи правят въпроса още по-актуален. Харесванията, коментарите, постоянното сравняване с другите и непрекъснатото присъствие в социалните мрежи могат да създадат усещането, че стойността ни зависи от чуждата реакция.
Алгоритмите на социалните мрежи са създадени именно така, че всяко получено харесване, коментар или споделяне да действа като малка награда за мозъка. Затова лесно можем несъзнателно да започнем да измерваме собствената си стойност чрез реакции, които всъщност са моментни и често нямат нищо общо с реалните ни качества.
Едно от най-важните умения за психичното здраве днес е способността човек да поддържа стабилна представа за себе си независимо от моментното одобрение или неодобрение на околните.
Можем ли напълно да спрем да търсим одобрение?
Вероятно не. Желанието да бъдем приети е естествена част от човешката природа.
По-важният въпрос е дали мнението на другите е единственият източник на нашето самочувствие. Когато човек успее да намери баланс между социалните връзки и вътрешната увереност, той става по-малко зависим от чуждите оценки и по-свободен да живее според собствените си ценности. Защото всеки човек е различен – със своите ценности, убеждения и начин, по който възприема света.
Истинската емоционална независимост не означава да спрем да се интересуваме от хората около нас, а да не позволяваме на тяхното мнение напълно да определя кои сме. Чуждото одобрение може да ни даде увереност за момент, но само собственото ни приемане може да ни даде вътрешно спокойствие.
