В горите на Нидерландия през нощта по протежението на високоскоростните пътища се появяват тънки зелени линии светлина. На пръв поглед изглеждат като сцена от научнофантастичен филм. Целта им е да защитят дивата природа от сблъсъци с коли.
Вместо огради, бетонни бариери и напълно изолирани горски територии, нидерландски инженери и природозащитници тестват система от светлинни виртуални огради, предназначени да предпазват животните от излизане на натоварени пътища.
Идеята е необичайна, но и сравнително лесна за изпълнение: лазерните линии се проектират край пътя през часовете, когато рискът от сблъсъци с диви животни е най-висок. За елени, диви прасета и други животни движещата се зелена светлина изглежда като нещо непознато и потенциално опасно. Вместо да продължат към пътя, много от тях спират или се отдръпват.
Това, което прави системата толкова различна, е фактът, че няма физическа бариера. Горите остават отворени, а миграционните маршрути не се прекъсват. Животните продължават да се движат свободно в естествената си среда.
Лазерите не затварят територии – те просто насочват животните към по-безопасни места за преминаване – екодукти, тунели под магистралите, специални мостове за диви животни.
Така технологията се опитва не да контролира природата, а да създаде по-интелигентно съжителство между човека и дивия свят.
В много европейски държави сблъсъците между автомобили и диви животни са огромен проблем. Всяка година загиват ?милиони животни, а катастрофите често водят и до сериозни инциденти и за хората.
Пътищата и магистралите буквално разрязват естествените екосистеми. Горски територии, които преди са били свързани, се превръщат в отделни „острови“, между които животните трудно преминават.
Това нарушава миграцията, размножаването, достъпа до вода и храна и генетичното разнообразие на популациите.
Затова през последните години много държави започват да търсят по-умни решения от традиционните огради.
Екодуктите
Нидерландия е сред световните лидери в изграждането на т.нар. екодукти – специални зелени мостове, които позволяват на животните безопасно да преминават над магистрали и железопътни линии.
Някои от тези мостове изглеждат като истински горски коридори, покрити с дървета, храсти и трева. За животните те почти не се различават от естествената им среда.
Една от най-важните тестови зони за новите лазерни системи е районът Велюве. В района има големи горски територии, които са дом на благородни елени, сърни, диви прасета, язовци и други защитени видове.
Именно там учените изследват дали светлинните сигнали могат допълнително да намалят риска от сблъсъци.
Как реагира мозъкът на животните
Сред основните фокуси на проекта е поведението на животните. Много диви видове разчитат изключително на движението и светлината, за да се ориентират и да разпознават потенциална опасност. Зелените лазерни линии създават необичаен визуален стимул, който кара животните да бъдат предпазливи.
Особено през нощта много бозайници са силно чувствителни към движение, контраст, промени в светлината и най-вече на непознати визуални модели.
Някои „инсталации“ дори използват постоянно движещи се или променящи се лазерни модели, за да не свикват животните с тях.
Решение с потенциал, но все още в тестов етап
Първите тестове показват положителни резултати, особено при елените и нощно активните животни. Технологията обаче все още се тества и остава въпросът дали животните няма постепенно да привикнат към светлините и да спрат да ги възприемат като опасност.
Затова лазерите не се разглеждат като окончателно решение, а като част от по-широка стратегия за защита на дивата природа.
В продължение на десетилетия хората често са решавали екологичните проблеми чрез разделяне – огради, бетон, бариери и изолиране на природата от човешкия свят.
Но новите идеи се опитват да направят нещо различно – не да блокират природата, а да се адаптират към нея.
Зелените лазерни линии в горите на Холандия засега изглеждат футуристично. Но този експеримент може би показва правилната посока не да контролираме природата, а да намерим начини за съвместно съществуване с дивия свят.


