С развитието на технологиите все по-актуален става въпросът: оставяме ли достатъчно работа за собствения си мозък?

Ако трябваше да напишем текст по някаква недобре позната за нас тема преди години и днес, вероятно бихме подходили по различен начин.

Преди години бихме потърсили информация в книги, после в интернет. Бихме прочели няколко източника, сравнили написаното, бихме опитали да разберем кое е важно и накрая сами бихме формулирали текста.

Днес можем просто да отнесем въпроса към ChatGPT. След секунди пред нас може да се появи готово обяснение, структура, аргументи и дори завършен текст.

Това е изключително удобство. Но дали удобството винаги е безплатно?

Какво се случва, когато оставим AI да мисли вместо нас?

През 2025 г. изследователи от MIT Media Lab – изследователска лаборатория към Масачузетския технологичен институт в САЩ – публикуват предварително проучване, което поставя точно този въпрос.

Те наблюдават мозъчната активност на 54 участници, които изпълняват задачи за писане на есета при три различни условия: без външна помощ, с помощта на търсачка и с помощта на ChatGPT. Използвана е електроенцефалография (EEG), чрез която се проследява електрическата активност на мозъка и координацията между различни негови области.

Резултатите са интересни.

Участниците, които работят без външен инструмент, показват най-силна мозъчна свързаност – по-интензивна координация на активността между различни области на мозъка по време на изпълнението на задачата.

При използващите търсачка показателите са по средата, а при групата, използваща ChatGPT, се отчита най-слаба свързаност. Участниците, работили с ChatGPT, също се затрудняват повече да възпроизведат собствения си текст и показват по-слабо усещане за авторство върху написаното.

Проучването обаче е предварително и не е преминало през научно рецензиране. Затова все още е рано да се направи извод, че използването на AI оказва негативно въздействие върху мозъка. Самите автори посочват ограниченията на изследването, сред които малкият брой участници и специфичната задача – писане на есета.

И все пак резултатите поставят важен въпрос: Дали прекаленото разчитане на AI не намалява необходимостта от активно мислене, запаметяване и самостоятелно изграждане на решения?

Когато мисловната работа се прехвърля към машината

Тук се появява понятието „когнитивно разтоварване“ – използването на външни средства, които поемат част от умствената работа, която иначе бихме извършили сами.

То не е нещо ново. Когато записваме телефонен номер вместо да го запомним, използваме калкулатор вместо да изчисляваме наум или проверяваме маршрут в навигация вместо да запомняме пътя, ние също прехвърляме част от когнитивната работа към външен инструмент.

Това може да бъде полезно и да освободи мозъка за други задачи.

Но AI може да направи следващата крачка.

С помощта на търсачка намираме информация, която след това трябва да прочетем, да преценим, да сравним с други източници и да превърнем в собствено разбиране. AI може да обобщи информацията вместо нас, да я подреди, да направи изводи и да формулира готов отговор.

Така можем да прехвърлим не само търсенето на информация, но и част от самото мислене и вземането на решение към машината.

Според изследване, публикуван през 2024 г., прекомерната зависимост от AI при задачи, изискващи по-дълбоко мислене, може да създаде риск от намалена умствена ангажираност, отслабване на някои когнитивни умения, по-слабо запаметяване, проблеми с вниманието и по-трудно прилагане на знанията в нови ситуации. Авторите обаче представят тези последствия като възможни рискове, които трябва да бъдат допълнително изследвани, а не като вече доказани ефекти.

Напоследък се използва и изразът „когнитивен дълг“ – идеята, че когато системно оставяме технологията да върши умствената работа вместо нас, може да получим удобство в настоящето, но да платим определена цена в бъдеще.

Въпросът не е дали AI е добър или лош.

Въпросът е как го използваме.

Когато помощта не заменя мисленето

Интересното е, че същото изследване на MIT дава известна надежда.

В четвърта сесия част от участниците, които първоначално са работили без помощни средства, получават възможност да използват ChatGPT. Обратно, част от участниците, които първоначално са използвали ChatGPT, трябва да изпълнят задачата без него.

При първата група се наблюдава по-добро възпроизвеждане на написаното и различен модел на мозъчна активност в сравнение с участниците, които от самото начало са разчитали на AI. Самите автори разглеждат това като възможен знак, че предишното самостоятелно ангажиране с материала има значение за начина, по който след това използваме AI.

Това насочва към една важна разлика. AI може да бъде инструмент, който разширява мисленето ни, или заместител, който поема мисловната работа вместо нас.

Ако първо се опитаме да решим проблема сами, формулираме собствените си идеи и след това използваме AI, за да ги проверим, разширим или подобрим, технологията може да бъде партньор в мисленето.

Ако обаче започнем и завършим с: „Напиши ми го.“ част от умствената работа постепенно се премества другаде.

Преди да се появи AI

Носи ли AI със себе си някаква поколенческа промяна, която ще засегне интелигентността на хората? И в каква посока би могла да бъде тя?

За да разберем колко силно средата може да влияе върху когнитивните способности, можем да погледнем назад.

През XX век в продължение на десетилетия учените наблюдават интересно явление, известно като ефекта на Флин. При много поколения средните резултати на тестове за интелигентност се увеличават от поколение на поколение.

Голям анализ, включващ 1038 независими извадки и почти 300 000 души от 72 държави, установява средно увеличение на резултатите с около 2,2 IQ точки на десетилетие при използвани еднотипни тестове. Ефектът е особено силен при юношите.

Това не означава, че всяко следващо поколение е „по-умно“. Резултатите от тестовете могат да се влияят от множество фактори, а интелигентността включва различни когнитивни способности.

През XX век децата в много държави растат в среда с все по-достъпно образование, по-добро хранене и здравеопазване, повече книги и информация и повече възможности за обучение.

Всичко това вероятно е създало условия, в които определени когнитивни способности са се развивали по-добре.

Следва обрат

През последните десетилетия обаче в някои държави при някои когнитивни способности се наблюдава т.нар. обратен ефект на Флин.

Американско изследване, включващо над 394 000 участници, установява спад в резултатите при някои показатели на когнитивните способности между 2006 и 2018 г. – включително при матричното разсъждение и задачите с поредици от букви и числа.

При вербално разсъждение тенденцията е по-слаба, докато при задачите за триизмерно пространствено въртене се наблюдава обратната тенденция – подобряване на резултатите.

Затова и не можем просто да кажем, че „новите поколения стават по-глупави“ или че някога хората са били „по-умни“.

Различните когнитивни способности могат да се променят в различни посоки, а причините за тези промени са различни.

А как се справят днешните деца?

Още един повод за размисъл дават резултатите от PISA – международното изследване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD), което оценява знанията и уменията на 15-годишни ученици по математика, четене и природни науки.

Между 2018 и 2022 г. средните резултати в страните от OECD спадат с почти 15 точки по математика и около 10 точки по четене. Това е безпрецедентен спад в историята на PISA. По природни науки средният резултат не се променя значимо.

Пандемията от COVID-19 несъмнено е част от картината. Но OECD отбелязва и по-дългосрочна тенденция: резултатите по четене и природни науки вече са започнали да се понижават в редица държави преди пандемията, а в някои държави спадът по математика също започва преди 2018 г.

Това не означава, че днешните деца са по-малко интелигентни.

PISA не измерва интелигентността на едно поколение. Тя измерва представянето на учениците в конкретни области и показва промени в знанията и уменията им.

Но резултатите ни връщат към един по-голям въпрос:

Каква среда помага на човешкия ум да се развива?

Вероятно мозъкът се развива най-добре, когато трябва да полага усилие

Мозъкът се адаптира към средата.

Ако трябва да запомним нещо, упражняваме паметта.

Ако трябва да решим задача, упражняваме логическото си мислене.

Ако трябва да напишем текст, упражняваме езика, паметта, способността си да подреждаме идеи и да изграждаме аргументи.

Ако трябва сами да намерим решение, упражняваме способността си да търсим връзки и да откриваме закономерности.

Не всяко улеснение е вредно, разбира се.

Напротив – човечеството винаги е създавало инструменти, които разширяват възможностите му.

Книгите са ни позволили да съхраняваме знания извън собствената си памет.

Калкулаторът е поел част от изчисленията.

Търсачките промениха начина, по който намираме информация.

Но всеки от тези инструменти е променил донякъде това, което правим сами.

AI е различен от много от предишните технологии именно защото може да поеме не само механична работа, но и част от задачите, които традиционно са изисквали нашето собствено когнитивно усилие – формулиране, обобщаване, анализиране и дори генериране на идеи.

AI може да направи човека по-силен – или по-зависим

Предстои да разберем какво ще бъде дългосрочното въздействие на AI върху човешките когнитивни способности.

Науката засега не дава основание да твърдим, че ChatGPT „прави хората по-глупави“.

Но има достатъчно основания да се запитаме: Ако постоянно оставяме AI да мисли вместо нас, ще продължим ли да развиваме същите способности, които той върши вместо нас?

Може би бъдещето няма да принадлежи нито на хората, които отказват да използват AI, нито на тези, които му се доверяват изцяло.

А на тези, които умеят да го използват, без да престават да мислят сами.

Защото най-ценният ресурс може да не е способността ни да знаем всичко.

А способността да задаваме правилните въпроси, да се съмняваме в готовите отговори, да проверяваме информацията и да стигаме сами до собствените си изводи.

Може би именно това ще бъде едно от най-важните умения на човека в ерата на изкуствения интелект – да използва машината, без да ѝ предоставя собственото си мислене.

 

 

Източник:

MIT Media Lab, 2025; научни публикации за когнитивното разтоварване и използването на AI