Шумно кафене. На една маса човек разговаря оживено с приятеля си, чува се музика, хора се движат насам натам, говорят, телефони звънят. Той сякаш не забелязва нищо от това и спокойно продължава разговора си.

На съседната маса друг човек също разговаря, но сякаш забелязва музиката, разговорите наоколо, движението на хората, светлината, телефона си и дори промяната в изражението на човека срещу него. След известно време започва да се чувства уморен и му се иска просто да излезе навън.

Кой от двамата е по-общителен? Всъщност не става въпрос за това.

Разликата идва от начина, по който двамата преживяват външния свят – колко силно реагират на стимулите около себе си, накъде насочват вниманието си и в каква среда се чувстват добре.

Става въпрос за екстроверт и интроверт.

Интровертът обича да е сам – вярно или невярно?

Когато чуем „интроверт“, често си представяме тих човек, който предпочита книгата пред партитата и избягва големите компании.

Понякога е така. Но това не е най-отличителната му черта.

Интровертният човек може да има приятели, да обича разговорите, да обича да се забавлява в компания и дори да се чувства напълно уверен сред много хора. Но продължителното общуване и голямото количество външни стимули могат да го натоварят по-бързо.

След това му е необходимо време без много впечатления – да остане сам, да се разходи, да почете .или просто да бъде на тишина, за да се освободи от натрупаната стимулация.

И това не е непременно бягство от хората. Това е начин да се върне към собственото си вътрешно равновесие.

По-чувствителен към всичко наоколо?

Една от възможните разлики между интровертите и екстровертите е свързана с начина, по който нервната система реагира на външния свят.

За някои хора средата сякаш „влиза“ по-силно в преживяването им. Шумът, разговорите, движенията, настроението на другите и постоянните промени могат да провокират повече внимание и обработване.

Това не означава, че интровертът съзнателно анализира всяко нещо около себе си. По-скоро определени стимули могат да достигат до него по-силно и по-лесно да доведат до усещане за претоварване.

Затова след няколко часа в шумна компания един човек може да каже: „Страхотно беше! Мога да продължа цяла нощ.“

А друг: „Беше страхотно. Но сега ми трябва малко тишина.“

И двамата могат да са се забавлявали в еднаква степен. Просто организмът в двата случая има нужда в различна степен от стимулация и възстановяване.

А екстровертът?

Екстровертът обикновено търси повече външна стимулация. Хората, разговорите, новите преживявания, динамичната среда могат да поддържат вниманието и интереса му. Нещо повече – те могат да го зареждат за още и още.

Това не означава, че екстровертът не е чувствителен към случващото се около него. По-скоро той по-лесно насочва вниманието си към това, което в момента е важно за него, и оставя част от ненужните стимули на заден план.

Представете си човек, който работи в оживен офис.

Докато около него се водят разговори и звънят телефони, той успява с лекота да се съсредоточи върху задачата си и да продължава да работи.

Друг човек би имал много по-голяма нужда от слушалки, тишина или отделно помещение, за да направи същото.

Това не е въпрос на воля. Не е задължително единият да полага повече усилия от другия. Двамата просто обработват външната среда по различен начин.

Какво се случва в мозъка?

Разликите между интровертност и екстровертност не могат да бъдат сведени до едно вещество или част от мозъка.

В тази връзка често се споменава допаминът – невротрансмитерът, който участва в системите за мотивация, възнаграждение и търсене на нови преживявания. Една от хипотезите е, че екстровертните хора са по-чувствителни към стимули, свързани с награда, което прави социалното взаимодействие, непредсказуемостта и активността особено привлекателни за тях.

Това може да обясни донякъде защо за един човек новата компания, шумът и постоянно променящата се среда могат да бъдат стимулиращи, докато за друг същото количество информация постепенно се превръща в умора.

Различен фокус, различно преживяване

Тук лесно можем да попаднем в друг стереотип. Ако интровертът забелязва повече детайли и има нужда от по-малко стимули, изкушаващо е да предположим, че той е „по-дълбок“, а екстровертът просто не обръща внимание.

Но и това не е съвсем така. Различният начин на обработване на информацията има свои предимства и ограничения.

Човек, който лесно се фокусира върху една задача, може да остане концентриран дълго време и да не се разсейва от случващото се около него.

Човек, който е по-чувствителен към промените в средата, може да забележи детайл, промяна в настроението или сигнал, които могат да привлекат вниманието му в друга посока.

Единият може да вижда по-ясно целта. Другият може да усеща по-добре контекста.

Как изглежда това в ежедневието?

Списъкът показва различните възприятия и нагласи на интровертния и екстровертния тип. В реалността почти никой не може да се вмести напълно само в едната колона.

По-интровертен тип

• След много общуване има нужда от време насаме.
• Предпочита първо да помисли, а след това да говори.
• Малка компания и разговор с близък човек могат да са напълно достатъчни.
• Шумът и множеството стимули могат бързо да го изморят.
• Може дълго да се занимава с едно нещо.
• Има нужда от време, за да „преработи“ преживяното.

По-екстровертен тип

• Общуването често го кара да се чувства зареден.
• Понякога изяснява мислите си именно докато общува.
• Чувства се комфортно и сред нови хора.
• Динамичната среда може да поддържа интереса му.
• По-интересно му е, когато около него се случва нещо.
• По-лесно преминава от едно към друго преживяване.

А ако се разпознавате и в двете колони? Това всъщност е напълно нормално.

Повечето хора не са само едното или другото

Интровертността и екстровертността не са две заключени кутии. Те по-скоро представляват спектър, по който хората могат да се намират на различни места. Освен това поведението ни се променя според ситуацията.

Човек може да бъде много общителен с приятелите си и да предпочита самотата в края на тежък ден. Може да обича големи събирания, но да не понася шумни работни пространства. Може да обича да говори пред публика, но да не обича повърхностни разговори.

Хората, които се чувстват сравнително комфортно и в двата свята, често се наричат амбиверти.

Така въпросът не е непременно: „Интроверт ли съм или екстроверт?“

А по-скоро: „От каква среда имам нужда в този момент?“

Променяме ли се?

Бидейки по-интровертни или по-екстровертни не означава, че сме неспособни да действаме по другия начин.

Интровертът може да се научи да говори пред публика, да създава нови контакти и да се чувства уверен в голяма компания.

Екстровертът може да развие способността да остава насаме със себе си, да забавя темпото и да обръща повече внимание на вътрешния си свят.

Въпросът е кое е нормалното за нас. Дали сме в своите обувки или сме влезли в роля, която другите очакват от нас? Всеки сам може да прецени къде за него е златната среда – така че едновременно да се чувства комфортно и да се справя с предизвикателствата на ежедневието.

А какво казва астрологията?

Интересно е, че подобно разделение съществува и в астрологията, макар да е построено в различна система.

Най-общо огнените и въздушните знаци – Овен, Лъв, Стрелец, Близнаци, Везни и Водолей – се свързват с по-активно насочване към външния свят, общуването, движението и действието.

Земните и водните знаци – Телец, Дева, Козирог, Рак, Скорпион и Риби – традиционно се смятат за насочени повече навътре, за по-чувствителни към средата и склонни към размисъл.

Слънчевият знак обаче не е достатъчен, за да се определи характера на един човек – рождената карта е съвкупност от много планети, домове, знаци и разположения.

Човек със Слънце в огнен или въздушен знак например може да има силно изразена по-интровертна страна, ако в картата му преобладават земни или водни знаци или други фактори насочват вниманието му навътре.

И обратното. Така че дори от астрологичната гледна точка отговорът на въпроса „Интроверт или екстроверт?“ не е абсолютен.

Два начина да присъстваш в света

Ние сме многообразни и сложни същества. Всеки човек е различен и в това многообразие е силата ни като общност. Дори не е необходимо да се сравняваме с другите в този условен спектър на екстровертност и интровертност. Важното е да намерим своя начин да се чувстваме добре в света.

За един човек тишината е почивка.

За друг тя може да стане скука.

За един многото хора са изтощение.

За друг – стимул.

Един се нуждае от време, за да подреди случващото се вътре в себе си. Друг разбира какво се случва вътре в него, докато общува.

Нито един от двата начина не е по-правилен.

Те просто са различни начини да бъдем в света.