Някои пингвини са открили изключително необичаен начин да спят, без да оставят гнездото си без надзор.

През 2023 г. изследване, публикувано в Science, разкрива един от най-фрагментираните модели на сън, наблюдавани при животно в дивата природа.

Учени проследяват в продължение на 11 дни 14 диви антарктически пингвина (Pygoscelis antarcticus), известни още като вратовръзкови пингвини, на остров Кинг Джордж в Антарктика. С помощта на малки устройства, записващи мозъчната активност, те установяват, че пингвините не спят дълго и непрекъснато.

Вместо това те изпадат в хиляди микросънища, които обикновено продължават само няколко секунди – средно около 4 секунди. Такива епизоди се случват над 500 пъти на час и повече от 10 000 пъти за денонощие.

И въпреки че всеки отделен епизод е изключително кратък, за едно денонощие всяко мозъчно полукълбо натрупва около 11,5-12 часа бавновълнов сън.

Защо им е необходим такъв фрагментиран сън?

Вратовръзковите пингвини се размножават в големи колонии, където постоянно трябва да следят какво се случва около тях.

Докато единият родител е в морето и търси храна, другият остава при гнездото, за да пази яйцата или малките. Те са застрашени не само от хищни морски птици като скуите, но и от други пингвини, които могат да проявяват агресия.

В такава непредвидима среда дългият непрекъснат сън би означавал дълго време без наблюдение.

Затова пингвините сякаш са намерили компромис – спят много, но на изключително малки порции.

Едното полукълбо може да спи, докато другото остава будно

При някои от епизодите спят и двете мозъчни полукълба едновременно. При други сънят обхваща само едното.

Това позволява на едната половина на мозъка да премине в състояние на сън, докато другата остава активна и може да следи заобикалящата среда.

Изследователите откриват обаче, че пингвините в различните части на колонията не използват този механизъм в еднаква степен.

Птиците, които гнездят в периферията и са изложени повече на хищници, не прекарват по-голяма част от времето си в диверсифициран сън между двете полукълба. Вместо това те спят около 10% повече, а отделните фрагменти от съня са малко по-дълги.

Една от възможните причини е и, че в центъра на колонията има повече пингвини, постоянен шум и социални взаимодействия. Според учените това може да прави съня там по-накъсан и да обяснява защо птиците в периферията всъщност успяват да спят малко повече.

Хиляди малки паузи вместо един дълъг сън

Най-интересното е, че този изключително фрагментиран сън не пречи на пингвините да живеят пълноценно, да се размножават и да отглеждат малките си.

Изследователите предполагат, че пингвините са се адаптирали към тези условия, като са развили способност да натрупват почивката си чрез хиляди кратки порции сън, вместо чрез един продължителен период. На този етап изследването не може да докаже със сигурност, че фрагментиран сън от множество 4-секундни периоди има същия възстановителен ефект като продължителния сън.

Пингвините могат да спят дори докато плуват в морето. Там сънят им е по-кратък, но почти винаги включва и двете мозъчни полукълба. След като се върнат на сушата, част от изгубения сън се компенсира – отново на порции от около четири секунди.

Природата е създала различни механизми за сън при различните живи същества на Земята.

За нас той обикновено означава часове непрекъсната почивка.

За вратовръзковите пингвини – хиляди малки паузи, разпръснати през цялото денонощие.

И всяка от тях трае само няколко секунди.

Няколко факта за вратовръзковите пингвини

Вратовръзковият пингвин (Pygoscelis antarcticus) получава името си от тънката черна ивица под брадичката, която изглежда като черна каишка или вратовръзка.

Той е средно голям пингвин – възрастните обикновено са високи около 70 см и тежат приблизително 3,5-5 кг. Перата му са гъсто разположени и покрити с мазнина, което помага да запазва топлината и водоустойчивостта си в ледените води.

Видът живее и се размножава основно около Антарктическия полуостров и островите в Южния океан, където образува огромни колонии върху свободни от лед скалисти места. Глобалната оценка от 2020 г. е установила популация от около 3,42 милиона размножаващи се двойки в 375 съществуващи колонии.